Да припомня какви обезщетения получават при освобождаване от работа или при пенсиониране различните видове държавни служители. Ето как е уредено това за различните категории от тях.

По Закона за съдебната власт: Чл. 225. (1) При освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20.

            По Закона за МВР: Чл. 252. (1) При прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20

            По Закона за ДАНС: Чл. 117. (1) При прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност" се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20

            По Закона за държавния служител: Чл. 106  .. при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст държавният служител има право на обезщетение в размер на толкова месечни брутни заплати, определени към момента на прекратяване на служебното правоотношение, колкото прослужени години като държавен служител има той, но не повече от 20.

            По Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ: Чл. 227. (1) При освобождаване от военна служба военнослужещите имат право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.

            И за военнослужещите е приет модела, който е за всички служители.

В размера на еднократните парични обезщетения се включват брутните месечни възнаграждения, в които влиза основното месечно възнаграждение и допълнителното възнаграждение, което е получавал служителя преди месеца на уволнение или пенсиониране. За различните служители в допълнителните възнаграждения се включват най-често възнаграждението за продължителна служба, за специфични условия на труд и за научна степен /Закон за МВР и Закон за ДАНС/ или  възнаграждения за прослужено време, работа в почивни и празнични дни, извънреден труд, работа през нощта, време на разположение и постигнати резултати /Закон за държавния служител/. Така беше и за военнослужещите от МО. С приетите измененията на ЗОВС е внесен нов елемент от възнагражденията на военнослужещите, допълнителни възнаграждения с постоянен характер, които влизат в определяне на размера на обезщетенията. В допълнителните разпоредби е дадено определение, т. 19 "Допълнителни възнаграждения с постоянен характер" са допълнителните възнаграждения, които се изплащат ежемесечно заедно с основното месечно възнаграждение за постоянно съществуващи фактори, утежняващи условията за изпълнение на военната служба за заеманата длъжност.” В чл. 214 на ЗОВС са изброени допълнителните възнаграждения. Те са за:

1. специфични условия при изпълнение на военната служба;

2. рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени;

3. изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време;

4. образователна и научна степен "доктор" или научна степен "доктор на науките", изискващи се за длъжността, която заемат;

5. постигнати високи резултати в служебната дейност;

6. други случаи, установени в нормативен акт.

Кои от тях са с постоянен характер? За кои от тях има „постоянно съществуващи фактори, утежняващи условията за изпълнение на военната служба”? Няма точен отговор, вероятно всеки един от тези елементи може да бъде в един момент с постоянен характер, а в друг не, това ще бъде определяно субективно. Понятието „постоянен характер” е въведено през 2007 г. когато се премахнаха привилегиите за заплащане на „клас” за прослужено време и с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се въведе ред за организация на работната заплата и определяне на размера на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Въвеждането на понятие от трудовото законодателство в административните правоотношения е ново за определяне на заплащането на военнослужещите. По действащите нормативни актове, които уреждат взаимоотношенията  между ръководителя на ведомството и служителя за определяне на неговото заплащане в другите специални закони няма въведено такова понятие. Само за военнослужещите в измененията на ЗОВС е дадена възможност да бъдат определяни произволно допълните възнаграждения с постоянен характер, които ще бъдат включени в размера на обезщетенията и вероятно ще бъдат редуцирани. Всяка администрация може да определя свой правила за възнаграждения на служителите си. Това е приемливо, нормално е МО да въвежда свои понятия. Когато обаче в МО работят военни и цивилни служители и самият закон е определил, че когато цивилни служители и военнослужещи заемат длъжности с еднакви функционални или образователно-квалификационни изисквания, основните им месечни възнаграждения са равни /чл. 297, ал. 2 от ЗОВС/ не е допустимо допълнителните възнаграждения да се определят по различен начин и да получават различни обезщетения при прекратяване на правоотношенията им.  

Вярно е, че категорията труд на военнослужещите е по-безправна от тази на цивилния служител в МО, но това до сега се компенсираше с по-ранното му пенсиониране, което може и да не е привилегия на военния. При пенсиониране военнослужещият ще получи като обезщетение основно и допълнително възнаграждение с постоянен характер, а цивилният служител ще получи основно и пълното допълнително възнаграждение и то веднага. Излиза, че да си цивилен, държавен служител в МО е много по-изгодно от колкото да си военнослужещ, а не трябва ли цивилните служители да са само подпомагащ военните, обслужващ състав от армията.   

            Във всеки един от нормативните актове уреждащи изплащането на обезщетенията на държавните служителите няма разпоредби, които да определят срок за изплащането им, това означава, че те трябва да бъдат изплатени веднага и изцяло. Веднага не означава „моментално”, а в един разумен срок, който най-често е едномесечен. Това следва от общите принципи на изпълнение на едно дължимо задължение и принципа на неговата неделимост. С прекратяване на служебните правоотношения между служителя и неговия работодател се поражда и задължението да бъде изплатено законно определено обезщетение. При уволнение един служител прослужил 2 години, получава общо 2 заплати и ги получава веднага след напускане на работа. Същото важи и за служителя, който е прослужил 20 години, получава общо 20 заплати. Само за военнослужещите имаше определен срок, 45 дни за получаване на обезщетенията. С промените на закона беше премахнат този срок и беше въведена норма, че на военнослужещите се изплащат възнаграждения и обезщетения при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната. Това поражда притеснения във военните, че няма да получат обезщетенията си веднага и изцяло. Така беше и многократно декларирано от министъра на отбраната. Премахването на 45 дневния срок за изплащане на обезщетенията по закона за отбраната и въоръжените сили, обаче е по неблагоприятно за ръководството на министерството отколкото за военния. Дори да се определи ред за изплащане на обезщетението с акт на министъра на отбраната той не може да противоречи на закон. Ако обезщетението не се плати веднага и изцяло това ще противоречи на общите принципи на изпълнение на едно дължимо задължение и принципа за неговата неделимост определени със Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Още повече, че в новите изменения на закона се въвежда договорното начало и взаимоотношенията между военнослужещите и ръководството на министерството освен служебни ще бъдат и облигационни. През различните години редакциите на срока за изплащане на възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите беше определян с различни идеи, които най-често определяха заплащането да бъде направено в най-кратък срок и ако това не може да бъде изпълнено да се изплаща лихва за забавянето.  

Облигационните отношения са по сложни от административните и ето някой от техните аспекти, които могат да бъдат приложими към взаимоотношенията между военнослужещите и ръководството на армията. Всяко задължение трябва да бъде изпълнено точно, добросъвестно и в срок. Изплащането на обезщетението веднага следва от нормата, че ако едно задължението е без срок, може да се иска изпълнението му веднага /чл. 69 от ЗЗД/. Правилото следователно е, че каквото се дъжи без срок, се дължи веднага. В ЗОВС няма изрично отределен срок. Приемането на отложен във времето модел за изплащане на обезщетенията би довело до погазване на този принцип и ще противоречи на ЗЗД. Ако пък се направят опити да се изплаща на части, това ще доведе до противоречие със принципа за неделимост на задължението, според които военнослужещият не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части дори когато задължението е делимо /чл. 66 ЗЗД/. Обезщетението е парично и неговото изплащане, ако не се изплати веднага и изцяло, остава дължимо със съответната лихва за забава. Когато военнослужещият не получи полагащото му се обезщетение, той може да направи и възражение за неизпълнение на договора и да заяви, че отказва да изпълни задължението си, докато министерството не изпълни своето /чл. 90 от ЗЗД/. Или с други думи може и да се стигне до там, че военнослужещият да възрази срещу уволнението си, докато министерството не му изплати обезщетението. Ако пък военнослужещият има задължения към трети лица, кредитни институции, банки, неизплащането на обезщетението веднага и изцяло може да доведе до невъзможност да си погасява вноските по кредити към тях и да поиска лихвите за закъснение към банките да бъдат платени от министерството на отбраната. Рискът от забавата при неизплащане на обезщетението преминава изцяло в министерството на отбраната и ако военнослужещият претърпи вреди от това, може успешно да ги търси от ръководството на министерството. Административните отношения между МО и военнослужещите ще бъдат усложнени с облигационен  елемент, който ще доведе до вълна от съдебни дела.

Уреждането на реда за изплащане на обезщетенията, който би противоречил на законови норми може да бъде атакуван и по съдебен ред. Да се надяваме, че редът, който ще определи министъра на отбраната ще бъде законосъобразен и ще успее да съчетае успешно административните и облигационни отношения между ръководството на министерството на отбраната и военнослужещите.  

Българинът има робска психика, пословично овчедушие.Търпението му е повече от половин година безмълно. След като е изритан от МВР по най-неуважителен сценарий, вместо полагащото му се достойно пенсиониране, е лишен по най-безобразен начин от полагащото му се обещетение. Оставен без пенсия в продължение на 6 месеца, без възможност да покрива и най-елементарните си човешки нужди, да не говорим за банковите си задължения направени докато е бил на работа, за подпомагането на учащите му деца, за болните му родители и пр. това може само в абсурдната ни държавица да се случи. Ето защо, успокоението идва с мисълта, че сега тези, които постъпват така със своите войни, утре ще получат същото от техните наследници.
Всички потърпевши бивши и настоящи честни служители трябва да се обединят и заведат колективен иск срещу държавата и МВР зая геноцид над служителите, пенсионирани от МВР с неизплатени достойни обещетения, за положения им груд и лишения в служба на народа.